Faces of Sofia – The Popcorn man
The Popcorn Man
Today, as I passed by Eagles’ Bridge, I recalled, not for the first time, the smell of popcorn and a man, who was part of this place as integral as the eagles are. The popcorn seller. I think there is not a Sofia resident living for quite a few years in the city that cannot recall him.
Summertime, wintertime, the Popcorn Man was standing in his uniform at the bus stop in the National Palace of Culture direction, while the chimney of his machine spread its aroma amongst the crowds of passengers. And whenever someone unable to resist the temptation approached to take a bag of popcorn, the ritual began. The popcorn man threw a handful of corn seeds on the burning hot plate and the bored passengers, wilfully or not, gazed in his direction. The seeds slowly started to pop, while baking to brown. And this is when all of a sudden a miracle happened. The dancing balls blossomed into tiny white clouds. The Popcorn Man watched the show as if for the first time and in the exact moment of metamorphosis opened the lid under the ready deliciously smelling popcorn to let it fall in a hot heap on the top for packaging. Then the popcorn had only to be sprinkled with salt, before falling into the mouth of the passenger, already not so nervous.
In the span of years when the Popcorn Man was part of the bridge, maybe even the eagles had changed appearance due to the rain and wind, however when you see something every day, it remains the same in your eyes.
Then suddenly the spot next to the popcorn (machine) was occupied by a young man, looking strikingly similar to the old seller. I doubt whether someone wondered where the old man had gone. It was not so long before the young man disappeared as well and the bridge was left with its eagles and nervous passengers only.
Author of the text: Krasimir Andonov
Човекът с пуканките
Днес за кой ли път, минавайки пред Орлов мост, си спомних за аромата на пуканки и за един човек, който дълги години беше толкова част от това място, колкото са и орлите на моста.
Продавачът на пуканки. Мисля, че няма софиянец, който да е понатрупал години в този град и да не си го спомня.
Зиме, лете, Човекът с пуканките стоеше с униформа си на спирката на автобусите за НДК, а коминчето на апарата му разнасяше аромата си сред тълпите пътници. И когато някой, не устоял на изкушението, се приближеше за пакетче пуканки, започваше ритуалът.
Човекът с пуканките пръсваше шепа царевични зърна върху нагорещената плоча и скучаещите пътници, искат-не искат, насочваха поглед натам. Зърната бавно започваха да подскачат и се запичаха до кафяво. Тогава изведнъж се случваше чудото. Танцуващите топчета разцъфваха в малки бели облачета. Човекът с пуканките следеше спектакъла всеки път като за първи и точно в момента на метаморфозата отваряше капачето под готовите ухаещи пуканки и те се изсипваха като топла купчина на плотчето за пакетиране. Оттук нататък пуканките трябваше само да бъдат посолени, преди да се озоват в устата на вече не толкова нервния пътник.
Сигурно за годините, през които Човекът с пуканките беше част от моста, дори орлите се бяха променили от вятъра и дъжда, но когато виждаш нещо всеки ден, то остава непроменено за теб.
После изведнъж мястото до пуканките беше заето от младеж, който поразително приличаше на възрастния продавач. Едва ли някой се запита къде отиде бащата. Не след дълго младежът също изчезна и на моста останаха само орлите и изнервените пътници.
автор на текста: Kрасимир Андонов
